Има ли алтернативен начин на образование за децата?

Има ли начин децата да учат, без да бъдат принуждавани от родители и преподаватели? Възможно ли е училището да се основава изцяло на решенията и труда на учители, родители и деца? Какви са ползите и вредите от образователния минимум? Тези и редица други въпроси, свързани с обучението на подрастващите, разглежда в „Демократичното образование“ Яков Хехт – основателят на първото демократично училище в Израел.

 

След като преди повече от двадесет години Яков Хехт поставя началото на т. нар. демократично образование в Израел, основавайки първото демократично училище в страната, идеята му се радва на значителен успех и до днес. В момента в Израел има над 25 такива училища, а тяхното разпространение се ползва с подкрепата на държавата. Международната мрежа от демократични училища по света също се разраства.

 

 

В своята книга „Демократичното образование“ Хехт описва историята на създаденото от него Демократично училище в Хадера, което се различава по своите методи, убеждения и отношения с децата от съществуващите учебни заведения до момента. Идеята на Хехт е в неговото училище зачитането на човешкото достойнство да е основна цел и метод на образователния процес. В центъра на това демократично образование, смята той, е концепцията за човешкото достойнство. Формулирането на идеите на този тип образование и тяхното приложение в различни сфери на живота, според Хехт, се основава на един по-различен светоглед – светоглед, според който всички хора се раждат равни, но неповторими, със специална дарба, която е от особено голяма важност, със свои специфични силни и съответно слаби страни. Авторът на „Демократичното образование“ изхожда именно от позицията, че всяко дете, всеки човек, има своя история и собствен, уникален начин да разгърне силните си страни и да оформи личността си.

 

Хехт коментира традиционната образователна система по следния начин: „Понякога се чудя дали това не е начинът, по който нормалните деца се превръщат в престъпници? Децата, които никой не вижда, чиито човешки качества никой не признава, изисквайки от тях да изпълняват задачи с цел образование, които им изглеждат далечни и лишени от смисъл, с които не могат да се справят? Колко от „лошите деца“ в образователната система са всъщност печален продукт на собствените й изисквания?“.

 

Хехт допълва, че тестовете в конвенционалното традиционно училище са нещо подобно на ритуал, който всъщност няма връзка с реалната преценка на знанието на децата. Целта на ритуала, счита той, е да се упражнява контрол над учениците, като по този начин те биват вкарани в затвора, в който са и самите учители...

Автор: Ралица Солакова